Лозов масив Стагс Рън
Нортбърн е винен подрайон, разположен на север от град Кромуел. Неговият специфичен микротероар произвежда интензивни и плътни вина. Разположени на югоизточните брегове на езерото Дънстан, лозята на Нортбърн се простират по стръмните западни склонове, което предпазва лозята от пролетни слани. Тук се намира лозовият масив Стагс Рън (Stag’s Run), домът на Midalidare New Zealand Central Otago Stag’s Run Pinot Noir.
Климатът в района е сух, топъл континентален, типичен за басейна на Кромуел. Много горещите дни са последвани от по-студени нощи, което удължава вегетационния сезон и допринася за развитието както на богати плодови вкусове, така и на киселинност в гроздето. Ниските годишни валежи, около 400 мм, осигуряват достатъчен контрол върху лозята чрез използването на напояване с ледникова вода от езерото.
Почвите са алувиални - кафяви горски и специфичните за Централен Отаго Пáлик (Pallic soils). Пáлик почвите са образувани главно върху фин льост и се характеризират с бледо оцветен подпочвен слой поради ниското съдържание на железни оксиди. Те са сухи през лятото и влажни през зимата, със слаба структура и висока плътност в подземните слоеве. Стресът, който тези почви причиняват на лозята, е изключително благоприятен за първокласно лозарство и създаване на хубаво вино, защото растенията развият дълбоки коренови системи за достъп до водата и съсредоточават енергията си върху плодовете, а не върху листната маса.
Лозарство
Лозите Пино Ноар са на средна възраст 12 години, от клон, който е създаден и се отглежда само на територията на Нова Зеландия. Макар и без сертифициране, насажденията се отглеждат според принципите на органично земеделие. Поради по-сухия климат при необходимост лозята се напояват с вода от езерото Дънстан. Формировката е двоен Гюйо (vertical shoot positioning). Добивът се контролира и редуцира в зависимост от реколтата. Регулирането на производството е двукратно - зелена резитба при височина на издънките е 15-20 см. и късна резитба в периода на зреене на гроздето.
Басейнът на Кромуел
Басейнът на Кромуел е сборнен термин за винарските региони Лоубърн, Пиза, Банокбърн, Нортбърн и Бендиго. Областта е дом на 20% от всички винарни в страната, което е невероятно за регион със само 5% от общата площ на лозята в Нова Зеландия. Намира се дълбоко в сърцето на Централен Отаго, в долината по горното течение на река Клута (Upper Clutha), на южния остров на Нова Зеландия. Районът, който се простира от Банъкбърн (Bannockburn) на юг до Бендиго (Bendigo) на север, има най-високата концентрация на лозя в региона.
Кромуел е дълъг, ледниково издълбан басейн, разположен в посока североизток-югозапад, включително по северното продължение на долината на река Линдис, с ширина около 5 километра и дължина 45 километра. Река Каварау тече на изток от долината Гибстън, съединявайки се с река Клута в южния край на басейна на Кромуел и продължавайки на юг като река Клута. Водоснабдяването се осигурява от езерото Дънстан. Басейнът съдържа разнообразие от ледникови седименти, датиращи от настоящето до преди 650 000 години.
Кромуел се е превърнал в най-значимия лозарски подрегион на Централен Отаго и център за неговите винопроизводствени съоръжения в резултат на своя отличителен тероар. Топлият, полусух климат, шистовите почви и големите температурни амплитуди го правят идеален за отглеждане на грозде. По-голямата част от насажденията в лозарски регион са с грозде Пино Ноар.
История на региона
Историята на района датира от дните на златната треска в Отаго през 1860 г., когато заселниците се стичат към планините и реките в Централен Отаго в търсене на късмет. Първите лозя са засадени по протежението на Фелтън Роуд (Felton Road) в най-южната част на Банъкбърн от семейство Олсън през 1989 г.
Според площта на лозята, винарският регион Кромуел е най-значимата област на Централен Отаго. Въпреки че оригиналните лозя са съсредоточени в южния край, близо до град Кромуел, периодично се добавят насаждения по долината в продължение на 35 километра.
Днес Кромуел е важен за винопроизводството регион с богатите, плодови червени вина от Пино Ноар, които е най-често отглежданият сорт. Органичено се отглеждат на по-малки площи Шардоне, Ризлинг и Пино Гри.
